Университетът в Рединг проведе амбициозно проучване, което хвърля светлина върху способностите на изкуствения интелект в академичната сфера. Използвайки ChatGPT, изследователите създадоха 33 виртуални “студенти” и ги подложиха на изпити по психология за бакалавърска степен. Резултатите са едновременно впечатляващи и тревожни, поставяйки важни въпроси за бъдещето на образованието и оценяването.
Изненадващо, изкуственият интелект се представи по-добре от истинските студенти в първи и втори курс. Средният резултат на виртуалните “студенти” беше с половин точка по-висок от този на техните човешки колеги. Още по-впечатляващо е, че 94% от есетата, написани от AI, не предизвикаха подозрение у проверяващите, което показва високото качество на генерирания текст.
Но не всичко изглежда толкова прекрасно. Въпреки отличното представяне в началните етапи, AI показа слабости в по-напредналите курсове. В трети курс истинските студенти (звучи малко плашещо, знаем това!) постигнаха по-добри резултати от изкуствения интелект. Изследователите обясняват това с трудността, която AI изпитва при по-абстрактни разсъждения, илюстрирайки текущите ограничения на технологията.
Ще замени ли изкуствения интелект хората?
Въпросът дали изкуственият интелект ще замени хората е сложен и многопластов. От една страна AI системи като ChatGPT4o демонстрират впечатляващи способности в редица области. Те могат да генерират текст, да решават сложни задачи и дори да се представят по-добре от хората в някои академични тестове. Развитието на тези технологии е изключително бързо, като всяка нова версия показва значителен напредък.
Въпреки това, изкуственият интелект все още има сериозни ограничения. Макар че може да обработва и анализира огромни количества информация, AI нямат фундаментални човешки умения като емоционална интелигентност, креативност и способност за абстрактно мислене. Тези качества са ключови за много професии и социални взаимодействия, които изискват емпатия, интуиция и етично преценяване.
Освен това, AI системите са ограничени от данните, с които са обучени, и алгоритмите, които ги управляват. Те не притежават истинско разбиране за света и контекста, в който функционират. Това ги прави неподходящи за вземане на сложни решения в непредвидими ситуации, където човешката преценка е незаменима.
Страховете, че AI ще замени напълно хората, са разбираеми, но доста преувеличени, поне в краткосрочен план. По-реалистично е да очакваме, че изкуственият интелект ще продължи да се развива като мощен инструмент, който допълва и подпомага човешките способности, вместо да ги замества изцяло.