Австралия поема водеща роля в регулирането на социалните медии с въвеждането на пълна забрана за достъп на деца под 16-годишна възраст до платформи като Facebook, Instagram и TikTok.
Предвидено е законът да влезе в сила през 2025 година след 12-месечен преходен период, като целта е да се защитят младите от негативните влияния на социалните мрежи.
Технологични предизвикателства и отговорност на платформите
Социалните мрежи ще трябва да разработят надеждни системи за верификация на възрастта, като балансират между строг контрол и защита на личните данни.
Компаниите, а не родителите или децата, ще носят отговорност за спазването на възрастовите ограничения. При неспазване на правилата се очакват сериозни глоби, подобни на съществуващите санкции за нарушения на поверителността, които могат да достигнат до 50 милиона австралийски долара или 30% от оборота на компанията.
Технологичните предизвикателства ще включват разработването на усъвършенствани алгоритми за засичане и предотвратяване на създаването на фалшиви акаунти от непълнолетни потребители.
Освен това, платформите трябва да внедрят механизми за непрекъснат мониторинг и актуализиране на своите системи за верификация, за да се противопоставят на постоянно променящите се методи за заобикаляне на ограниченията.
Социални и икономически последици
Забраната вероятно ще доведе до съществени промени в онлайн поведението на младите австралийци. Възможно е да се появят алтернативни платформи, специално насочени към тийнейджъри, или да се засили използването на VPN услуги за заобикаляне на ограниченията.
От бизнес гледна точка, социалните мрежи ще загубят значителна част от младежката си аудитория в Австралия, което ще се отрази на рекламните им приходи в региона.
Същевременно това може да катализира развитието на нови, по-безопасни социални платформи, специално проектирани за тийнейджъри.
Потенциално влияние върху Европа и света
Австралийската инициатива може да служи като модел за други региони, които също обмислят строги мерки за защита на непълнолетните в дигиталната среда. Европейският съюз вече демонстрира интерес към подобни регулации. Европейският парламент разглежда възможността за повишаване на възрастта за дигитално съгласие от 13 на 16 години, което би изисквало експлицитно родителско съгласие за достъп до социалните медии от деца и тийнейджъри.
Освен това, страни като Великобритания и САЩ наблюдават внимателно австралийските стъпки, като анализират тяхната ефективност и въздействие върху потребителите. Ако австралийската забрана се окаже успешна в намаляване на негативните ефекти на социалните медии върху младите хора, други държави може да последват примера и да въведат сходни закони.
В Азия някои държави също проявяват интерес към засилено регулиране на социалните медии, особено в контекста на повишената загриженост за психичното здраве на младите хора и разпространението на дезинформация онлайн. Глобалната дигитална екосистема може да се променя значително, ако тенденцията към строги регулации на социалните медии се разпространи на глобално ниво.